Define Books Toward Посёлок (Доктор Павлыш #7)
| Original Title: | Поселок |
| ISBN: | 5170095465 (ISBN13: 9785170095469) |
| Edition Language: | Russian |
| Series: | Доктор Павлыш #7 |
Kir Bulychev
Hardcover | Pages: 334 pages Rating: 4.35 | 784 Users | 49 Reviews
Narrative Concering Books Посёлок (Доктор Павлыш #7)
«Посёлок» — одно из самых сильных произведений К.Булычёва. Это захватывающая история экипажа космического корабля «Полюс», потерпевшего аварию на дикой неисследованной планете. В ситуации почти безнадёжной, люди основывают маленькую колонию и пытаются выжить в окружении враждебных человеку инопланетных животных и растений. Выжить — теперь главная забота космических «робинзонов».Ко времени, когда подрастает новое поколение обитателей Посёлка, скорая его гибель кажется уже неизбежной — идет борьба и за существование, и за сохранение человеческого достоинства. И слабый шанс на спасение дает лишь труднейшее путешествие через перевал к заброшенному кораблю — осколку земной цивилизации, которое становится символом всех человеческих устремлений и надежд — символом возвращения домой.
Be Specific About Epithetical Books Посёлок (Доктор Павлыш #7)
| Title | : | Посёлок (Доктор Павлыш #7) |
| Author | : | Kir Bulychev |
| Book Format | : | Hardcover |
| Book Edition | : | Special Edition |
| Pages | : | Pages: 334 pages |
| Published | : | 2005 by Астрель (first published 1988) |
| Categories | : | Science Fiction. Cultural. Russia. Fiction. Fantasy |
Rating Epithetical Books Посёлок (Доктор Павлыш #7)
Ratings: 4.35 From 784 Users | 49 ReviewsPiece Epithetical Books Посёлок (Доктор Павлыш #7)
Много увлекателна книга! Чудесни живописни описания! Интересна история, водеща към размисъл за постиженията на човечеството - невидими, малки и големи - за които забравяме в ежедневието.Със сигурност не е моят жанр, но пък самият факт, че е фантастика не ми пречеше толкова, колкото ме дразнеше стилът на автора. Някак си недовършено и недоизпипано ми се виждаше всичко и звучеше фалшиво. Нито взаимоотношенията бяха особено ясно описани и изразени (не бяха и довършени накрая!), нито самото място, нито кое как точно е станало, всичко беше въпрос на разбиране и досещане. Не ми харесва такова писане. Самите герои ми бяха много постни и дори развръзката не беше толкова вълнуваща,
A túlélők története lassan tárulkozik fel előttünk, ahogy egy újabb expedíciót küldenek a lezuhant Pólushoz, a jégbe fagyott hegyeken keresztül. 17 év telt el a tragédia óta, és az új nemzedék már csak hírből ismeri a Földet. Az idősebbek próbálják fenntartani a civilizáció látszatát a maréknyi embert számláló közösségben, de a fiatalok már egyre jobban ennek az új bolygónak a gyermekei.Az elején kicsit lassan haladtam az olvasással, hiszen nem szólt másról, mint a falu, a túlélők és a környezet
Тъкмо завърших този шедьовър! Впечатлиха ме изградените картини на чуждата планета и несломимата воля на хората неочакващи помощ от никъде. Кир Буличов е сътровил чрез думи удивителна нова реалност, която не може да те остави да я не я усетиш и доловиш. Флората и фауната са изградени като по приказка. Същества като поплювко, зелени кози по 3 метра, месоядни растения, животни, които имат въздушен мехур, чрез който излитат при опасност, те потапят още по-надълбоко в приказния, но и опасен свят на
Цялото ревю:http://knizhenjor.com/2013/10/selceto/Подобно на Зора, Селцето не е юнашка фантастика, защото липсват свръхтехнологични пушки с екстравагантни имена. Атракцията тук е самобитната атмосфера и детайлите около природата на безименната планета. Животни с учудващ брой крака и възмутително изпилени зъби; невидими насекоми, чиито ухапвания развиват бяс у жертвата и хищни цветя с шарена украска. На такъв фон Буличов представя и своите герои.http://knizhenjor.com/2013/10/selceto/
Може би знаете отношението ми към титаните на руската/съветската литература - а то е, че не ги чета (изключение - ако не се казват Лукяненко). Този път обаче бях много приятно изненадан от романа на Кир Буличов "Селцето" - онзи същият писател с "Момиченцето от Земята" и "Гуслярски истории".Корабът "Полюс" катастрофира на заледено плато, намиращо се високо в планините на отдалечена планета. Оцелелите от екипажа са принудени да напуснат незабавно, тъй като взривеният двигател излъчва смъртоносна
Винаги е лошо да чакаш, особено като не знаеш как ще приключи очакването ти. Но кой знае защо ние винаги чакаме нещо. Няма време дори да се живее. (...) Много глупаво е да чакаш - най-обичайното и най-погрешното занимание. Трябва да се живее така, че изобщо да не чакаш.
0 Comments:
Post a Comment
Note: Only a member of this blog may post a comment.